Съдия от Superior Court в Делауеър постанови, че застрахователите не дължат защита на Meta Platforms по хиляди дела, които твърдят, че Facebook и Instagram вредят на деца. Решението се фокусира върху това дали твърденията в исковете представляват „инцидент/случайно събитие“ по смисъла на търговските полици за обща гражданска отговорност.
Какво реши съдът в Делауеър
Съдия Sheldon K. Rennie приема, че застрахователните компании не са задължени да финансират защитата на Meta, защото описаните в жалбите действия са целенасочени и съзнателни, а не случайни. В този контекст съдът посочва, че дори когато претенциите са формулирани през призмата на небрежност, изложеното поведение пак се свежда до умишлени решения и действия, които не отговарят на изискването за „accident“ по полиците.
Съдът намира и че на този етап Meta не би била ощетена от произнасяне по покритието в Делауеър. Решението се отнася само до „duty to defend“ (задължение за защита), а не до обезщетяване (indemnification), при което може да се наложи изследване на факти чрез discovery.
Какви са исковете срещу Meta
Делата са заведени от името на деца, използвали платформите на Meta, както и от над хиляда училищни райони и 43 щата. Те са обединени в две производства в Калифорния, известни като Social Media Litigation. Според твърденията Meta е проектирала умишлено „пристрастяващи“ алгоритми и функционалности в Instagram и Facebook, които водят до проблеми с психичното здраве при млади потребители, включително тревожност, депресия и хранителни разстройства.
Позициите на застрахователите и аргументите на Meta
Hartford, Chubb и още над 20 застрахователя поискаха в Делауеър (щата на регистрация на Meta) декларативно решение, че нямат задължение да защитават компанията по Social Media Litigation.
Meta твърди, че нейните продуктови и дизайнерски решения следва да се разглеждат като „инциденти“ за целите на покритието, тъй като компанията не е имала намерение да причини конкретните вреди, за които се твърди (например пристрастяване или депресия).
Застрахователите възразяват, че не е необходимо жалбите да твърдят, че Meta е искала да причини вреда; достатъчно е да се твърди, че компанията съзнателно е извършила определено поведение, а от това поведение е настъпила вреда. Според тях, когато вредата е представена като директен резултат от целенасочени дизайнерски решения, изискването за „случайност“ не е изпълнено.
Решението не определя дали твърденията срещу Meta са верни по същество; то разглежда дали описаните в жалбите обстоятелства попадат в рамките на стандартното застрахователно покритие за „инциденти“.Защо съдът не спря делото за покритие
Meta настояваше решението по застрахователното покритие да бъде отхвърлено или отложено до приключване на делата в Калифорния, като се позова на тезата, че по калифорнийското право подобни спорове следва да се „замразят“, когато зависят от факти, които ще се установяват в основния процес.
Застрахователите посочиха, че тук няма нужда от спиране, защото съдът не прави фактически изводи за намеренията, причинно-следствената връзка или знанието на Meta, а анализира единствено текста на жалбите. Съдия Rennie се съгласи и подчерта, че оценката за duty to defend се прави в началото на делото: ако има възможност за покритие, застрахованият има право на своевременна защита; ако няма, застрахователят има право на бързо „излизане“ от финансирането на защита, която не дължи.
Meta разполага с 30 дни да обжалва пред Delaware Supreme Court. Компанията, която е опитала без успех да премести разглеждането на спора за покритие в Калифорния, не е коментирала решението.
Адвокатът по застрахователни спорове Tae Andrews от Calfee, Halter & Griswold LLP, който не участва по случая, заявява, че решението е разочароващо, но очаквано и го вписва в тенденция в Делауеър към по-тясно тълкуване на стандарта за duty to defend. Той посочва и предишно становище на Delaware Supreme Court от 2022 г., според което застрахователи на Chubb не са дължали защита на аптечната верига Rite Aid по искове от окръзи в Охайо, свързани с разходи по опиоидната епидемия, тъй като са били претендирани само икономически загуби.
Контекст: Section 230 и твърденията на ищците
Интернет компаниите в голяма степен са защитени от отговорност за съдържание, публикувано от потребители, чрез Section 230 от Communications Decency Act. Ищците по Social Media Litigation поддържат, че законът не освобождава платформите от отговорност за собствените им продуктови решения, включително дизайн и алгоритми.
Какво означава това
- По-малко вероятно автоматично финансиране на защита по стандартни полици, когато исковете описват умишлени продуктови/дизайнерски решения, а не „инцидент“.
- Разделяне между „защита“ и „обезщетяване“: решението засяга duty to defend, докато въпросът за indemnification може да остане отворен и да изисква допълнителни факти.
- Потенциален ориентир за други дела от типа „социални мрежи и вреди за младежи“, при които застрахователите оспорват покритието по обща гражданска отговорност.
- Процесуална динамика: съдът прие, че спорът за покритие може да се решава без изчакване на основните дела в Калифорния, когато анализът стъпва на самите жалби.
