Gracenote, компания за метаданни и услуги за идентификация, собственост на Nielsen, е завела иск срещу OpenAI за нарушаване на авторски права. Според обвиненията OpenAI е използвала както метаданни на Gracenote, така и свързаната с тях релационна рамка, която подрежда и свързва информацията в базата.
Случаят се откроява с фокуса върху твърдяно копиране на последователност и структура зад набор от данни — тема, която може да се окаже ключова за начина, по който доставчиците на данни защитават интелектуалната си собственост.
Какво твърди Gracenote
Жалбата е подадена от адвокати от Susman Godfrey от името на Nielsen’s Gracenote в Southern District of New York. В нея се твърди, че OpenAI е копирала и използвала данни на Gracenote за обучение на големи езикови модели, които стоят зад продукти като ChatGPT.
Според ищеца изходът от продуктите на OpenAI може да съдържа и да генерира точни копия на развлекателни метаданни и на „релационната рамка“ на Gracenote — включително човешки подбрани и анализирани описания и идентификатори в области като музика, видео и спорт.
Gracenote поддържа, че неразрешеното използване на самите данни и на рамката, която ги свързва (и за които се твърди, че са защитени с авторско право), застрашава основния ѝ бизнес с разпространители на медийно съдържание, включително доставчици на смарт телевизори. Според позицията им тези клиенти биха могли да използват „изстърганите“ от OpenAI данни и структура, за да изградят конкуриращи продукти и платформи за медийни метаданни без разрешение и без компенсация за Gracenote.
Релационната структура като спорен елемент
Ключов акцент в спора е твърдението, че OpenAI не само е ползвала метаданни, но и е възпроизвела начина, по който Gracenote ги организира и свързва. Именно тази релационна карта, според компанията, е съществена част от стойността за корпоративните клиенти и за потребителското откриване на съдържание.
Gracenote посочва, че до момента няма голямо дело за авторски права в медийната сфера, което да е насочено конкретно към „кражба“ на собствена последователност или структура зад набор от данни. Затова изходът може да повлияе и на други индустрии, които разчитат на структурирани бази данни.
Спорът поставя въпроса дали авторското право може да защитава не само отделните описания/записи, но и архитектурата, по която един доставчик свързва и обогатява метаданните си.Примери с описания на програми и „Game of Thrones“
Gracenote заявява, че работи със стотици редактори, които чрез човешка преценка създават милиони наративни описания, оригинални видео дескриптори, уникални идентификатори и други програмни маркери. Тези елементи се използват от телевизионни доставчици и други клиенти, за да подпомагат потребителите при откриване на съдържание.
Като пример се посочва описание на HBO сериала „Game of Thrones“, изготвено от редактори на Gracenote. По твърдения в иска, при потребителско запитване към ChatGPT за описание на сериала, моделът е върнал близко до идентично описание. Gracenote добавя, че разполага и с други примери, при които с минимално подканване различни модели на ChatGPT възпроизвеждат значителни части от програмни описания почти дословно.
Регистрация на авторски права и искани обезщетения
Според изложеното в жалбата, цялата Programs Database на Gracenote — включително метаданните и собствената релационна карта за свързването им — е регистрирана в U.S. Copyright Office. На тази основа компанията търси както законово предвидени (statutory) обезщетения, така и обезщетения за действително претърпени вреди (actual damages).
Законово предвидените обезщетения представляват фиксирани суми за определени нарушения, докато действителните обезщетения са насочени към покриване на конкретни загуби, настъпили вследствие на нарушението.
От страна на OpenAI позицията е, че моделите ѝ насърчават иновациите, обучават се с публично достъпни данни и се опират на принципа на „fair use“.
Делото е и в контекст на други висящи спорове между медийни/информационни компании и AI фирми, които могат да окажат влияние върху начина, по който съдът ще оцени подобни претенции. Gracenote подчертава, че резултатите от OpenAI според нея не са „нови“ в достатъчна степен, ако представляват близки до точни копия на лицензирана към клиенти информация.
Лицензиране и отношения с AI компании
В жалбата се посочва, че Gracenote е склонна да работи с AI компании и има сделки за лицензиране на AI с фирми като Samsung и Google. Компанията твърди, че е търсила OpenAI многократно за разговори относно лицензиране на данните ѝ, но според нея тези опити са били отхвърлени или игнорирани.
Главният изпълнителен директор на Gracenote Джаред Гръзд (Jared Grusd) е цитиран с позицията, че подкрепата за AI и противопоставянето на „кражбата“ не си противоречат и че делото цели да защити устойчив модел за бъдещето.
Какво означава това
- По-широка защита на данни: Ако съдът приеме аргументи за защита на релационната структура, това може да промени начина, по който доставчиците на данни защитават бази данни и схемите им.
- Натиск за лицензиране: Делото може да засили тенденцията към договори за лицензиране между AI компании и собственици на специализирани набори от данни.
- Риск за „метаданни като продукт“: Метаданните и идентификаторите са ключов елемент за откриване на съдържание; спорът поставя под въпрос дали AI може да създава конкурентни заместители на такива услуги.
- Тест за „fair use“: Ако изходите се оценят като близки до дословни копия, това може да отслаби защитата, че резултатът е достатъчно трансформативен.
